31 янв. 2019 г., 10:43
Върху стъпките към вратите ни
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините
песента за сивата гледка.
Палави точки имат осмините.
С тях почукват по книжната лодка.
Виж, събуждат се
неизречени съществителни.
Белотата се стели, на едри парцали
върху стъпките към вратите ни.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесах и те поздравявам!
-
Браво! Поезия от висока класа! Удоволствието е да се чете.
-
Хубаво е!
-
Красиво...
-
Започва страхотно, ритмичната стъпка ме грабна, но после леко си я изместила и от това стихотворението губи, за съжаление!
Надявам се, че откровеността ми няма да те разсърди, а мотивира творчески!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Не се притеснявай, казала си онова, което мислиш. Това е напълно нормално. Благодаря Ти!
генек (Георги Коновски), Ranrozar (Стойчо Станев), Samadhi (Гюлсер Мазлум), M1234567891 (Миночка Митева) - Благодаря Ви!