31.01.2019 г., 10:43 ч.

Върху стъпките към вратите ни 

  Поезия » Любовна, Друга
565 4 6
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините
песента за сивата гледка.
Палави точки имат осмините.
С тях почукват по книжната лодка.
Виж, събуждат се
неизречени съществителни.
Белотата се стели, на едри парцали
върху стъпките към вратите ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* вместо ЕСЕ!

Предложения
: ??:??