ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте,
а пък дните все не идват – мракът вечно ги зове.
Там се скитат само диви, вечно жадни зверове.
Те по стъпките ни следват през пустинни ледове.
Там се губи светлината, подчинена от нощта.
Там реките са смразени, всяка под леда реве.
Някъде далеч напреде вижда се върха висок,
а пред него във полето вече нищо не расте. ...