22 нояб. 2017 г., 11:05
Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата -
тежки накацали безсъзнания -
толкова много приличат на скитници,
защото теб те е нямало.
Никакво криене вътре в душата ми
повече не ти се полага...
Връзвам ръцете ти, пия тъгата ти,
режа косата си, падат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация