RainaVakova
432 2771
22.11.2017 г., 11:05 ч.

Вържи ми очите 

  Поезия » Друга
948 14 16

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.

Само мастилени мигли по жицата -
тежки накацали безсъзнания -
толкова много приличат на скитници,
защото теб те е нямало.

Никакво криене вътре в душата ми
повече не ти се полага...
Връзвам ръцете ти, пия тъгата ти,
режа косата си, падат

всички извивки... въпроси и точици.
Имам какво да ти кажа:
Някъде в тихото, някъде в празното
и гордостта ни е празна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко сте ми скъпи!
  • Хубав финал – любов и гордост са несъвместими...
    Моите поздравления!
  • И с вързани очи ще те позная, Райна – автентична образност, еротика от ново поколение! В такива мигове (стихове) гордостта няма място – то е за накацалите безсъзнания! Страхотно!
  • Благодаря ви сърдечно за присъствието! Вдъхновение ви желая!
  • Ти си наистина едно поетично явление, което не се ражда всеки ден, а аз се чувствам щастлива, че ми подаряваш вълнуващо творчество с най-висока поетична стойност! Благодаря ти, Райне!
  • Посоката е тръгнала по жицата
    и търси образа на бялата надежда
    А в сълзите изпод ресниците
    любовни клетви се оглеждат...

    Благодаря за удоволствието
  • Много ми допадна хаотичната картина!
  • Някак симпатично разхвърлено, но...на мен ми харесва!
  • Великолепно! Поздравления, Райне!
  • Eх, Райна! Ако знаеш само, колко харесвам "творческия ти хаос". Съчетаваш рядкото умение да изстрелваш по читателя философски прозрения, облечени в нежни одежди.
    Някой беше казал за музиката на Шопен: "Оръдия скрити в цветя". Мисля, че това напълно важи и за твоята поезия. И за да не ме обвинят в голословие, цитирам веднага:

    "тежки накацали безсъзнания - толкова много приличат на скитници, защото теб те е нямало." ;

    "...Някъде в тихото, някъде в празното и гордостта ни е празна."

    Досещаш се къде поставям стиха ти - подразбира се от само себе си.
  • Благодаря ви...че удостоихте с внимание творческия ми хаос
    Много хармония в думичките да имате!
  • Възхищения!
  • Наслада си!
  • Чудесна творба!...Целият стих си струва да бъде цитиран, но аз избрах ето тази строфа:
    "Само мастилени мигли по жицата -
    тежки накацали безсъзнания -
    толкова много приличат на скитници,
    защото теб те е нямало."
    Силни аплодисменти за образността - твоето най-силно оръжие, Райна!...
  • Прекрасно и силно! Браво, Райне!
  • Дълбоко, дълбоко...Бездънно...Благодаря, за удоволствието!
Предложения
: ??:??