Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.
На край света седя самотен,
тъжен и безкрайно смутен.
И чета твоя текст любовен,
чакам да се върнеш пак при мен.
И въпреки че животът ми се подигра
и остави ме без път и без посока.
Аз си спомням нашата мечта,
за общата съдба в живота.
И моля се на господ още,
да те върне пак при мен,
да не съм самотен нощем,
да се радвам на усмивката ти всеки ден.
© Атанас Дизов Все права защищены