18.02.2017 г., 21:56 ч.

Върни се 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
467 0 1
Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.
На край света седя самотен,
тъжен и безкрайно смутен.
И чета твоя текст любовен,
чакам да се върнеш пак при мен.
И въпреки че животът ми се подигра
и остави ме без път и без посока.
Аз си спомням нашата мечта,
за общата съдба в живота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Предложения
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
  • Мъко моя, чашата е празна! Блещи се насреща ми ехидно, суха като ялово корито дето е изгубило реката...

Още произведения »