Доволна ли си в този час, кажи,

доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.

Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,

не бях  ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.

Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш,

не вярвах, че душата ми така ще издереш.

Върви, живота си сама го посрещни,

аз открих, че твоите мисли не са вечни.

Свободна си и на излизане, моля те, вратата затвори,

не желая никой пак да гледа как душата ми гори...

На тръгване само запомни едно,

че ти направи едно момченце още по-бедно.

Хайде, махай се, щастието си търси,

нямаш време за губене, дните са доста бързи.

Не ме поглеждай и никога вече не го прави,

запомни ме със сладък спомен, а не със сърце, което кърви.

Заминавай си, моля те, достатъчно ме нарани,

не искам повече дълбоки и отворени рани.

Свободна си, хайде върви, каквото търсиш намери,

живота си черно-бял с красота го нареди.

Остави ме и тихичко от мене си отиди,

и ако без мен не можеш, се върни,

но сега просто тихичко остави сърцето ми да си кърви...