Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш,
не вярвах, че душата ми така ще издереш.
Върви, живота си сама го посрещни,
аз открих, че твоите мисли не са вечни.
Свободна си и на излизане, моля те, вратата затвори,
не желая никой пак да гледа как душата ми гори...
На тръгване само запомни едно,
че ти направи едно момченце още по-бедно.
Хайде, махай се, щастието си търси,
нямаш време за губене, дните са доста бързи.
Не ме поглеждай и никога вече не го прави,
запомни ме със сладък спомен, а не със сърце, което кърви.
Заминавай си, моля те, достатъчно ме нарани,
не искам повече дълбоки и отворени рани.
Свободна си, хайде върви, каквото търсиш намери,
живота си черно-бял с красота го нареди.
Остави ме и тихичко от мене си отиди,
и ако без мен не можеш, се върни,
но сега просто тихичко остави сърцето ми да си кърви...
© Стоян Димов Всички права запазени