Защо си тук, нали си тръгна? 

Връщаш се в късен час.

Вратата е заключена и тъмна

Не живее вече тука Нас, 

а само Аз.

Върви, че път те чака, моля те, върви!

Не отбивай за почивка нийде,

Не посядай ти.

Видят ли те сам в тъмнината,

До теб ще седнат дръзко спомени.

Веднага, без покана да изчакат,

Мечти ще те притиснат, ще боли. 

Почукай другаде, при мен е тъмно.

Отдавна Любовта смени ключа.

Защото ме боли безумно,

А тя ще се удави от плача.