Защо си тук, нали си тръгна?
Връщаш се в късен час.
Вратата е заключена и тъмна
Не живее вече тука Нас,
а само Аз.
Върви, че път те чака, моля те, върви!
Не отбивай за почивка нийде,
Не посядай ти.
Видят ли те сам в тъмнината,
До теб ще седнат дръзко спомени.
Веднага, без покана да изчакат,
Мечти ще те притиснат, ще боли.
Почукай другаде, при мен е тъмно.
Отдавна Любовта смени ключа.
Защото ме боли безумно,
А тя ще се удави от плача.
© Дани Петрова Всички права запазени