7 дек. 2007 г., 10:02
Затворих очи. Мислех, че е сън.
Но... наистина не сънувам.
Пред мен си ти - онзи, който сънувах.
Не искам да губя.
А теб да запомня такъв,
онзи, същият, в чиито прегръдки потънах.
Усещах дъха ти върху мен,
усещах - отчетливите удари на сърцето,
които отмерваха всеки миг,
а времето - както винаги бързаше.
Усещах ръцете ти - най-после вплетени
в моите, или заровени в косата ми... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация