7 dic 2007, 10:02

Върви, аз ще те чакам... 

  Poesía » De amor
1462 0 28
 

Затворих очи. Мислех, че е сън.

Но... наистина не сънувам.

Пред мен си ти - онзи, който сънувах.

Не искам да губя.

А теб да запомня такъв,

онзи, същият, в чиито прегръдки потънах.

Усещах дъха ти върху мен,

усещах - отчетливите удари на сърцето,

които отмерваха всеки миг,

а времето - както винаги бързаше.

Усещах ръцете ти - най-после вплетени

в моите, или заровени в косата ми...

Усещах устните ти - върху моите,

още трептят целувки по мен,

парещи и докосващи...

Не посмях да отворя очи,

може би щях да те изгубя,

някъде в тъмното, под ръждивата

светлина на някаква стара лампа,

която мъждукаше едва, едва.

Ти каза, че тръгваш...

Поех си въздух, нямаше как да заплача.

Видимо. 

А душата ми вече го правеше...

Очите ти бяха влажни... от мъглата ли?

Докоснах ги с устни, солени сълзи...

Не плачи. Пак ли си тъжен?

Недей. След малко тихо ще си тръгнеш,

нататък,

но ще останеш в мен,

защото...

Върви, аз ще те чакам...

 

 

05-06.12. 2007 г.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??