Върви изправен! И мълчи.
Натежава въздуха на дните
и сякаш всичко клетвено тежи,
какво са без мечтите ти очите,
с ръка върху сърцето си кажи?
На бряг незнаен да останеш
из бездни и скалисти висоти,
щом ратник за доброто станеш -
в очите ти ще раснат и звезди.
Отронени в зениците ти чисти
проблясват паднали листа,
но върху тях пулсират и лъчисти ...