Върви изправен! И мълчи.

30 ago 2015, 19:03

Poesía » Filosófica

426 0 2

Върви изправен! И мълчи.

Натежава въздуха на дните
и сякаш всичко клетвено тежи,
какво са без мечтите ти очите,
с ръка върху сърцето си кажи?

На бряг незнаен да останеш
из бездни и скалисти висоти,
щом ратник за доброто станеш -
в очите ти ще раснат и звезди.

Отронени в зениците ти чисти
проблясват паднали листа,
но върху тях пулсират и лъчисти
свещени капки светлина.

Тече през жилите на дните
незнайно отредени далнини,
мечтателят лети и до орлите...
Дори да е насън това, нали?

Лъчиста

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2015-08-30T20:10:51+03:00

Да, дори и насън! Прекрасен стих! Съгласен с Йоана! Поздрав и от мен!
limeruna (Йоана)

2015-08-30T19:51:28+03:00

„какво са без мечтите ти очите“...
„Дори да е насън“!
Сила, положителна настройка, борбен дух, мечтателност... как да не го харесам този стих Поздрави!