nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
8 июл. 2017 г., 18:08  

Вътре 

  Поэзия » Другая
344 2 8

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море,
от което се опитах да те взема.

 

Ръцете ми
са в търсеща окръжност.
Накрая сключват се
единствено около мен.
А хората
са само отражения
в тъгата на едно небе.

 

И стана хладно.
Близо до студено.
И пусто е.
Безкрайна степ.
Насреща ми единствен вятър.
Леден.
И няма никой.
Никой,
който да го спре.

 

© Надежда Тошкова Все права защищены

16.11.2016
•един от студените ми дни. Вътре. 
Колкото и топла да изглеждам. 
Има ги.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??