8 jul 2017, 18:08  

Вътре 

  Poesía » Otra
343 2 8

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море,
от което се опитах да те взема.

 

Ръцете ми
са в търсеща окръжност.
Накрая сключват се
единствено около мен.
А хората
са само отражения
в тъгата на едно небе.

 

И стана хладно.
Близо до студено.
И пусто е.
Безкрайна степ.
Насреща ми единствен вятър.
Леден.
И няма никой.
Никой,
който да го спре.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

16.11.2016
•един от студените ми дни. Вътре. 
Колкото и топла да изглеждам. 
Има ги.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??