И днес във 12 отново съм тук,
днес, след толкова много години.
И днес във 12 отново напук
без сбогом ще тръгна, прости ми...
Живееме уж врата до врата,
късметът подмина ни вече.
Съдбата, да знаеш, за това е съдба,
толкова близо, а всъщност далече...
И пак ще си тръгна неусетно, с финес
ще затръшна вратата отдясно.
И пак ще ме искат и утре, и днес,
а аз ще вилнея по-бясно!
Не сбърка, повярвай,
без капчица срам
да взимаш по малко от мене.
Остана ми само голата чест 
и почва обратно броене...
Не тичай, да знаеш,
премного боли,
когато се скъса синджира.
И плаках, и молех,
защо не склони...

Сега не разбирам, прости ми...