19 jun 2013, 11:47  

Във 12... 

  Poesía
730 0 1

И днес във 12 отново съм тук,
днес, след толкова много години.
И днес във 12 отново напук
без сбогом ще тръгна, прости ми...
Живееме уж врата до врата,
късметът подмина ни вече.
Съдбата, да знаеш, за това е съдба,
толкова близо, а всъщност далече...
И пак ще си тръгна неусетно, с финес
ще затръшна вратата отдясно.
И пак ще ме искат и утре, и днес,
а аз ще вилнея по-бясно!
Не сбърка, повярвай,
без капчица срам
да взимаш по малко от мене.
Остана ми само голата чест 
и почва обратно броене...
Не тичай, да знаеш,
премного боли,
когато се скъса синджира.
И плаках, и молех,
защо не склони...

Сега не разбирам, прости ми...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човек разбира какво е имал, когато го загуби. Тогава оценката е повече от истинска.
Propuestas
: ??:??