ВЪВ ВЛАКА
Претърчат се дървета с голи клони.
Въртелешка се Тракийското поле.
Като подгонени са старите вагони..
А вятърът се мъчи да ги спре ...
Зад старите стъкла е вече пролет.
Притискат ме вълни от синева!
И като през прозореца отворен,
в душата ми нахлува Пролетта!..
© Христо Славов Все права защищены