31 мая 2012 г., 13:45

Въздишка 

  Поэзия » Другая
573 0 5
Въздишка
Някога обичах залеза над Люлин
и тайно другарувах с отритнати поети.
Някога говорех силно, с ясни думи,
а не арестувах мислите в куплети.
Някога не знаех, че времето лекува,
а вярвах винаги в доброто и в Човека.
Някога нехаех, Животът че лудува,
и гонехме се двамата из тясната пътека.
Някога не исках смъртта да съществува,
а тя е като точката на края на успеха...
... Но нещо се повтаря, над Люлин свечерява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??