В олтара на душата ми гореща
като икона се появи пред мен
и за духче нещо ми прошепна,
не чух добре, но от този ден
все за шепота ù тих жадувам
и с лика ù озарен заспивам,
а духът ми светица я сънува
и далечна я въздига със молитва...
Чудя се! Коя ли беше тя?
Дали от животите предишни?
Или любовта прави си шега
и твори за душите ни въздишки...?