perov (Валдемар)
83 97
19.05.2015 г., 20:50 ч.

Въздишка 

  Поезия
471 0 2

 

 

 

     В олтара на душата ми гореща

     като икона се появи пред мен

     и за духче нещо ми прошепна,

     не чух добре, но от този ден

     все за шепота ù тих жадувам

     и с лика ù озарен заспивам,

     а духът ми светица я сънува

     и далечна я въздига със молитва...

     Чудя се! Коя ли беше тя?

     Дали от животите предишни?

     Или любовта прави си шега

     и твори за душите ни въздишки...?

 

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за оценките, приятели, а на Стойна изказвам своята признателност за коментара й! Поздрави на всички!
  • Интересна творба , Валдемар! Накара ме доста да се замисля. Интересна философска мисъл и дълбоко психологична! На мен ми хареса и те поздравявам!Приятна вечер и спокоен сън!
Предложения
: ??:??