линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
23 февр. 2014 г., 10:24

Въздишка 

  Поэзия » Другая
5.0 (11)
720 0 13
Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което
няма как от този свят да вземе
неделята
протяга се като дете
към близките чиито силуети избледняха
къде са думичките им къде
не връзват люлчици по родовата стряха
животът постепенно се смали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
  • alistef (Албена Стефанова) "Имам си мъничка тайна"
    "Имам си мъничка тайна"
  • Горо (Горо Горов) Я думал про жизнь в России
    Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Азазел (Неличка) ***
    Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Сенилга (Сенилга) Целият свят е театър
    Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »