Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат,
загубили ключа. Предаде се накрай
и на пътеката, сломена, отрони тя сълза една-едничка.
Сълзата капна на гръдта студена и замръзна в бисер.
От внезапна мисъл озарена, тя пъхна бисера в ключалката наместо ключ.
О, чудо!
Портичката разтвори се сама с изскърцване.
Със плаха радост на дългоочакване ...