Със стъпки немощни на изранени стъпала

пристъпва тя за път пореден

По прашната пътека към портичката вехта на Градината,

нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,

що със сили сетни стараят се да я открехнат,

загубили ключа. Предаде се накрай

и на пътеката, сломена, отрони тя сълза една-едничка.

Сълзата капна на гръдта студена и замръзна в бисер.

От внезапна мисъл озарена, тя пъхна бисера в ключалката наместо ключ. 

О, чудо!

Портичката разтвори се сама с изскърцване.

Със плаха радост на дългоочакване

прекрачи прага тя и припозна Градината.

С раздраните поли на окаляната дреха,

бяла някога била, замете сухите листа.

С косите, разпилени избърса засъхналата кал п

о мраморните пейки край фонтана,

а мъртъвците рози поля със сълзи.

Приседна и запя мелодията нежно-тъжна

на славеева песен и кърваво рубинено поточе

потече от пресъхналото гърло върху сухите листа.

Порозовели, на крилцата на златни пеперуди

се понесоха до вишнята осиротяла

и я преродиха в пролетна премяна.

О, чудо!

И бавно запълзяха живителни зелени сокове

по Розовите стъбълца и се преляха

във свенливата руменина на цветния листец.

Кипарисите ѝ закимаха под полъха на лек ветрец – надежда.

И заклокочи в недрата на земята застоялата вода,

и с мощен напор от Сила Неизвестна,

избликна струя от фонтана.

С течението се оттичаше утайката ръждива…

Пеенето на фонтана примами славей и забълбукаха в дует. 

О, чудо!

На изток дискът слънчев заизвива венец на хоризонта.

Поуката измъчена е тая:

Да възкресят Сърдечната Градина умеят само четирима:

Бисерът страдалец, Рубинът рана, Пеперудена Магия и Славей познавач.