Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
10 янв. 2020 г., 09:18

Възпитани сме за кавги 

  Поэзия » Любовная, Философская
690 0 8

И пътят свърши, и меракът.

Финиш - отсреща е стена...

И който иска, да си чака 
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора.
Ни жалост, ни сълза за цвят.

След огъня - дълбока кома.
Събуждане в себичен свят.
Ни укор, ни въпрос, ни вопъл...
Кога душата опустя?
Навярно в' всеки миг, когато
я пълнехме със тишина?
И не, защото бяхме неми -
удобно беше да мълчим, 
да не създаваме проблеми, 
възпитани сме за кавги...
И станахме два единака,
два нови свята, две съдби.
И който иска да си чака
за чудо! Вече не боли...
 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги е имало два свята но обикновено забелязваме само нашия.
  • И на мен ми харесва 👍😊
  • Красимира, разсмя ме.
  • Получихме и два гръбнака, един изправен и един превит... хрумна ми е така, докато четях. Хубав стих! "Умора"
  • Не ми хрумва. Уви, не мога да дам предложение... "мъртвото" не го боли, не чака, не говори. За мен около това трябва да е заглавието. Това е моето усещане, а стихът е твой и на какво ще се акцентира, е решение и усещане на автора. Поздрав още веднъж!
  • Благодаря, Елена, ако имате друга идея за заглавие, може да ми хареса.
  • Стиха ми хареса. Стреля безкомпромисно точно.... вероятно заради това заглавието не ми пасва на силата на думите ти. Поздрав за съдържанието!
  • Благодаря ти!
Предложения
: ??:??