Възпитани сме за кавги

10.01.2020 г., 9:18 ч.

Поезия » Любовна, Философска

740 0 8

И пътят свърши, и меракът.
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора.
Ни жалост, ни сълза за цвят.
След огъня - дълбока кома.
Събуждане в себичен свят.
Ни укор, ни въпрос, ни вопъл...
Кога душата опустя?
Навярно в' всеки миг, когато
я пълнехме със тишина? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Възпитани сме за кавги

Искате да прочетете повече?

Предложения