Addien (Андромеда)
26 62
2 дек. 2007 г., 14:59

Wearing The Inside Out 

  Поэзия » Любовная
703 0 1
Отеква шум от пеперудени крила,
заглушава конски тропот някъде далече
и сякаш слагаш край на всичките дела,
из прахта разсипана загубени вече.

Но запази си онзи спомен
огряващ като слънце, нежен като повей в пролетта,
който пали буден, жизнен помен
за радостта от чиста свобода.

И из пясъците морски фини,
вплети ти твоите мисли в утро хладно,
сякаш събираш спомени любими
и докосваш ги с очите жадно, жадно...

© Андромеда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много екзистенциално и мисля, че си налучкала много точно отговора на вечния въпрос за смисъла на живота - "Радостта от чиста свобода". Страхотно, мила , много, много сериозен стих!
Предложения
: ??:??