Отеква шум от пеперудени крила,
заглушава конски тропот някъде далече
и сякаш слагаш край на всичките дела,
из прахта разсипана загубени вече.
Но запази си онзи спомен
огряващ като слънце, нежен като повей в пролетта,
който пали буден, жизнен помен
за радостта от чиста свобода.
И из пясъците морски фини,
вплети ти твоите мисли в утро хладно,
сякаш събираш спомени любими
и докосваш ги с очите жадно, жадно...