Увяхнаха не след дълго,
Цветята на гробарката от леденото потекло...
Те я последни мигове гледаха сляпо,
Както тя сляпо мечтаеше за теб и твоето завръщане...
Върколак или вампир бе таз последна роза,
Значение нямаше...
Тя чакаше с гръб към орнаментната порта тя да дойде...
И да я погали със суха ръка...
Галеше я тя дългом
И от тебе душевно далеком!
Прозрение като вода!
Взе розата, ...