На слънце с тебе гръмко прихвам,
в дъждовно време плача с глас.
Щом замълчиш – до теб притихвам,
говориш ли – мълвя и аз.
Ако ме чакаш, скоро идвам.
Ако затънеш в светски спам
и си раздразнен и обиден,
оставям те за малко сам.
Мълчанието ти е злато,
говоренето – диамант.
И непознатото – познато,
а непризнатото – талант.
Далечното е много близко,
най-тежкото – от пух перо.
И няма ход в живота рисков –
с теб всяко зло е за добро.
Непоносимото – красиво,
непоправимото – нов шанс,
отдавна мъртвото – пак живо,
а черно-бялото – нюанс.
До теб и аз съм някак друга –
спокойна, ведра и добра.
Зарязах даже чичко Гугъл,
пак истинска съм, без фира.
Звучи банално, но е песен
животът с теб и благослов.
И в него всички неизвестни
завършват с думата л ю б о в.
26.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=qMglBwfhsN4
© Мария Димитрова Все права защищены