МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
27.10.2019 г., 11:35 ч.

XXL магия 

  Поезия » Друга
422 3 9

На слънце с тебе гръмко прихвам,

в дъждовно време плача с глас.

Щом замълчиш – до теб притихвам,

говориш ли – мълвя и аз.

Ако ме чакаш, скоро идвам.

Ако затънеш в светски спам

и си раздразнен и обиден,

оставям те за малко сам.

Мълчанието ти е злато,

говоренето – диамант.

И непознатото – познато,

а непризнатото – талант.

Далечното е много близко,

най-тежкото – от пух перо.

И няма ход в живота рисков –

с теб всяко зло е за добро.

Непоносимото – красиво,

непоправимото – нов шанс,

отдавна мъртвото – пак живо,

а черно-бялото – нюанс.

До теб и аз съм някак друга –

спокойна, ведра и добра.

Зарязах даже чичко Гугъл,

пак истинска съм, без фира.

Звучи банално, но е песен

животът с теб и благослов.

И в него всички неизвестни

завършват с думата  л ю б о в.   

 

 

26.10.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=qMglBwfhsN4

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??