16 дек. 2015 г., 22:56
Изпълзях от старата си кожа
дръзка, ненаситна и без срам.
Разпилях се без да се тревожа,
че неволно те оставям сам.
Засънувах сини слънчогледи
и море от черна, мека плът.
Заобичах като за последно
стръмния, обрасъл с тръни път.
И зачеркнах всички грешни дати
в календара. Легнах и поспах.
Смело се завих със свободата.
Препарирах вечния си страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация