laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.12.2015 г., 22:56 ч.

xxx 

  Поезия » Друга
401 0 1

Изпълзях от старата си кожа

дръзка, ненаситна и без срам.

Разпилях се без да се тревожа,

че неволно те оставям сам.

 

Засънувах сини слънчогледи

и море от черна, мека плът.

Заобичах като за последно

стръмния, обрасъл с тръни път.

 

И зачеркнах всички грешни дати

в календара. Легнах и поспах.

Смело се завих със свободата.

Препарирах вечния си страх.

 

Счупих всички огледални къщи.

Стъпках всички морави цветя.

Днес победоносно се завръщам

и на себе си ще отмъстя.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • като шамар зашлевява, емоционален и силен . Но не отмъщавай на себе си , това е като душевно самоубийство
Предложения
: ??:??