28 нояб. 2011 г., 00:34

Ярост 

  Поэзия » Философская
1155 1 6
В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи,
падат дървета - тополи, брези!
Грохот и тътен огласят гората,
смут и страх нахлуват в душата!
В небето светкавици вилнеят,
хали и змейове - и те беснеят!
Молитвата, сякаш излишна,
не укротява таз' сила всевишна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Ботева Все права защищены

Предложения
: ??:??