28 нояб. 2011 г., 00:34

Ярост 

  Поэзия » Философская
1052 1 6

В нощта на страшната мъка

виждам само гняв, сълзи и разлъка!

Облаци страшни и студ вцепеняващ -

свистят клони, вятър смразяващ!

 

Вопли, стонове, болка, сълзи,

падат дървета - тополи, брези!

Грохот и тътен огласят гората,

смут и страх нахлуват в душата!

 

В небето светкавици вилнеят,

хали и змейове - и те беснеят!

Молитвата, сякаш излишна,

не укротява таз' сила всевишна!

 

Ярост нахлува в главата -

"Мразя ви"- крещи душата!

Приятели вий лицемерни -

за мен сте всичко - но не и верни!

© Елена Ботева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно на Ваня Панова и Минка Конарова! Те са усетили моята "Ярост" в най-истинския й смисъл. Приятелството в днешно време е рядко и за жалост не често срещано явление. Това стихотворение беше моя отклик към поруганите човешки взаимоотношения.Приятели за жалост почти няма... Тъжно е да живееш в свят изтъкан от предателства, фалшиви обещания и лицемерни усмивки!
  • Прекрасно !
  • Ленка много важно нещо си казала Най-добрите ти приятели са най-големоте ти врагове!Трудно е в тези времена да намериш истински приятели!Изплакала си мъка та си ,което аз уважавам !Много силно и истинско!Поздрав!
  • Опази ме, Боже, от приятелите! Аз враговете си ги знам!
    Привет,Елена! Сигурно много ти е преде-ляло, за да излееш тази ярост в стих! Отсей приятелите си! Стигат ти двама, трима, но да са истински!
    Поздрави!
  • Така съм почуствала стихотворението и такива са били моите емоции, когато съм го писала. Не всичко в живота е розово А поезията е огледалото на съществуването и на човешката душа, и като знаете това може да предположите, че не всяка една лирична творба ще е позитивна. Поздрав и от мен !!!
  • "В нощта на страшната мъка

    виждам само гняв, сълзи и разлъка!

    Облаци страшни и студ вцепеняващ -

    свистят клони, вятър смразяващ!"

    Мрачни редове!Повече оптимизъм!Поздрав!



Предложения
: ??:??