В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи,
падат дървета - тополи, брези!
Грохот и тътен огласят гората,
смут и страх нахлуват в душата!
В небето светкавици вилнеят,
хали и змейове - и те беснеят!
Молитвата, сякаш излишна,
не укротява таз' сила всевишна!
Ярост нахлува в главата -
"Мразя ви"- крещи душата!
Приятели вий лицемерни -
за мен сте всичко - но не и верни!
© Елена Ботева Всички права запазени