Изгубих се в дъбравата... Нощта
застила плаща мрачен и студен,
и вятър северен на есента
разклаща клоните... Безброй листа
посипват се безжално върху мен.
В безумен безпорядък, в слепота,
аз падам на земята изтощен.
С последни сили се опитвам... Неее...
О, сетивата искрено ридаят.
В листата трудно влача колене,
погрешен път мечтата ми отне.
Не мога повече, това е краят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.