Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите,
и напразно за камък се взря държелив,
приливът го отнесе в прегръдки сърдити,
завъртя го в безумния танц нечестив.
Да сме силни мечтаем човеците свити,
и герои за пример от мит сполучлив,
но умората граби в телата ни скрити
енергийни депа и човешки мотив.
© Светличка Все права защищены
Напоследък доста автобиографично натоварвам лирическите си, Иржи, но се опитвам да не прекалявам, за да не досадя с черните краски.
И очаквам да ни заредиш с нови дози летен хумор.