27.06.2022 г., 2:27 ч.  

Дилема 

  Поезия » Философска
982 3 7

Обещах да съм силна,-  дочух мисълта си.

Обещания пълнят света саможив.

Заваля и обилно заля на тераси

коренчета невинни в пороя пенлив.

Обещаното търсеше брод през водите,

и напразно за камък се взря държелив,

приливът го отнесе в прегръдки сърдити,

завъртя го в безумния танц нечестив.

Да сме силни мечтаем човеците свити,

и герои за пример от мит сполучлив,

но умората граби в телата ни скрити

енергийни депа и човешки мотив.

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радва ме, че четеш, Таня, аз не пропускам интересните ти истории.
    Напоследък доста автобиографично натоварвам лирическите си, Иржи, но се опитвам да не прекалявам, за да не досадя с черните краски.
    И очаквам да ни заредиш с нови дози летен хумор.
  • Ако човек си постави цели и сам обещае да ги постигне, не трябва да има сила, която да го отклони или спре! Като обвинявам мътните метафори, като че ли ми стана "ясно", че в края от мечтите си се отказала от мечтите и се извиняваш с
    умората...Ти или лиричната...Като стих, много хубаво...
  • Харесва ми!
    Поздравления!
  • Благодаря ви за добрите думи, Мини, Мария, Тони!
  • Много мъдрост и завършеност има в стиховете ти,Светличка! Поздравления, мила!
  • Хареса ми философията, облечена в чудесни образи, които звучат като обобщена метафора на живота. Поздравявам те, Светличка! ❤️
  • Хубаво е, Светле!
Предложения
: ??:??