тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
16 мая 2008 г., 06:38

За Човека... 

  Поэзия » Философская
680 0 21
Аз винаги посоките ще следвам -
запълвам  пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема,
а как да спра лудешкия си бяг!?
Аз винаги пороците ще нося -
на Сътворението, в свойта пазва
и като всички  други поругаван
от завист,  с купчина страдания,
възражда се с човечна гордост
славен гений... и падение...
Аз винаги от граници ще бягам,
а пясъчника ще запълня със любов
и светли тюркоазени сияния,
ще скъсвам примките без гняв
и няма никога във кал да газя
живот - свободно се търкалящ свят.

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??