16.05.2008 г., 6:38 ч.

За Човека... 

  Поезия » Философска
682 0 21
Аз винаги посоките ще следвам -
запълвам  пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема,
а как да спра лудешкия си бяг!?
Аз винаги пороците ще нося -
на Сътворението, в свойта пазва
и като всички  други поругаван
от завист,  с купчина страдания,
възражда се с човечна гордост
славен гений... и падение...
Аз винаги от граници ще бягам,
а пясъчника ще запълня със любов
и светли тюркоазени сияния,
ще скъсвам примките без гняв
и няма никога във кал да газя
живот - свободно се търкалящ свят.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??