Доброто ли? Видях го днес отблизо,
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно,
защото дълъг път понякога върви –
затичва се, за миг отдъхва, после бърза
и вечно стъпва във окаляни следи.
Не търси благодарности и слава,
не иска да се прави на герой,
то носи в погледа си чиста вяра,
наложи ли се – отстоява с бой!