Някъде, в царство ледено имало Планина -
властна и страховита, но... свещена била.
Там - под нейните неми, непристъпни скали,
aз във края на дългия път те открих.
И не е само приказка тази призрачна степ,
щом сега припкам дива и политам към теб,
щом преминах през всичките тилилейски гори,
а духът ми... кошутено, спотаено гори.
Няма, няма царкиня от незнайна страна,
дето може да срине обичта ми сега!
Нито вярвам в магии, във студени сърца...
Огледалото криво в този миг се изсмя: ...