10 дек. 2016 г., 23:34

За хвърчилата 

  Поэзия » Любовная
449 1 8

ЗА ХВЪРЧИЛАТА

 

Пускам хвърчила на вятъра

и чакам да ги прочетеш.

Смяла съм се и съм плакала.

От това е хванал скреж.

И замръзнали са пръстите

дето правят хвърчила.

Да обърнем двама вятъра,

който с тебе ме събра...

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добро утро и хубаво предколедно настроение ви пожелавам!
    Всичко което сте написали го виждам на страницата си и ви благодаря, че подкрепихте стихотворението ми! Задуха още по- силно този прословут сливенски вятър. Творчески успехи желая на всички вас!
  • Добавих коментар,но къде го запокити този вятър,не знам! Поздрави на Сливен!Там поезията е сестра на вятъра... И той,естествено,помага хвърчилата на любовта да доставят естетическа наслада за жадните души.
  • Вятърът,ах този немирник безсънен! Браво Радка! Чудесно използваш емоционалната си енергия! Поздравления!
  • Вятърно и красиво!
  • Много ми хареса,в няколко реда казваш толкова много,поздравления!
  • Харесах!
  • Много е хубаво, Раде! Поздравления!
  • Оригинално и находчиво. Поздравявам те, Радка!
Предложения
: ??:??