10.12.2016 г., 23:34 ч.
За хвърчилата
ЗА ХВЪРЧИЛАТА
Пускам хвърчила на вятъра
и чакам да ги прочетеш.
Смяла съм се и съм плакала.
От това е хванал скреж.
И замръзнали са пръстите
дето правят хвърчила.
Да обърнем двама вятъра,
който с тебе ме събра...
© Радка Миндова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добавих коментар,но къде го запокити този вятър,не знам! Поздрави на Сливен!Там поезията е сестра на вятъра... И той,естествено,помага хвърчилата на любовта да доставят естетическа наслада за жадните души.
-
Вятърът,ах този немирник безсънен! Браво Радка! Чудесно използваш емоционалната си енергия! Поздравления!
-
Вятърно и красиво!
-
Много ми хареса,в няколко реда казваш толкова много,поздравления!
-
Харесах!
-
Много е хубаво, Раде! Поздравления!
-
Оригинално и находчиво. Поздравявам те, Радка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всичко което сте написали го виждам на страницата си и ви благодаря, че подкрепихте стихотворението ми! Задуха още по- силно този прословут сливенски вятър. Творчески успехи желая на всички вас!