mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
29 нояб. 2020 г., 08:59

За какво си говорят щъркелите 

  Поэзия » Другая
411 3 10

 

Накацали са щъркелите на самотното дърво

и спомнят си за времената стари,

когато светът не беше пълен със зло,

а хората бяха на всички другари.

 

Когато човекът в хармония бе

с земята, с живота по нея.

Когато живееха под чисто небе

във дните, преди Прометея.

 

А после как всичко отнесе го взрив -

Горите, реките, направиха път

на новия цар и беса му див,

да промени по вкуса си света...

 

И ето, че вече успя той в това -

Навсякъде сиво, пустини се ширят,

дървото отрони нов лист от тъга,

а мъртвите вълци, във ехото вият.

 

Говорят си щъркелите, че вече е ясно,

излишни са те във тази реалност.

В дома им отдавна за тях няма място,

а господарят-човек същество е без жалост.

 

Решиха накрая - размахаха вкупом крилата

и полетяха към своята цел най-последна.

Избраха да пробват да достигнат луната -

Поредният вид... от земята изчезна...

*****

А пък човекът дори сълза не отрони

зает да променя, строи и воюва.

Дървото увяхна, остана без клони -

Последното дърво... вече не съществува...

 

20.03.2015.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??