Накацали са щъркелите на самотното дърво
и спомнят си за времената стари,
когато светът не беше пълен със зло,
а хората бяха на всички другари.
Когато човекът в хармония бе
с земята, с живота по нея.
Когато живееха под чисто небе
във дните, преди Прометея.
А после как всичко отнесе го взрив -
Горите, реките, направиха път
на новия цар и беса му див,
да промени по вкуса си света... ...