Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите,
играе си котката с вятъра – странна игра.
Ресниците крият очите: Недейте да светите!
За кратко съм мирна – за дълго ще бъда добра.
Но може би утре ще впрегне и август талѝгата,
развял е на капрата цигански чорлав перчем.
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем.