7 jun 2021, 19:54  

За кратко съм мирна 

  Poesía » De amor
246 6 12

Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.

 

Немирен врабец по стрехата върти пируетите,
играе си котката  с вятъра – странна игра.  
Ресниците крият очите: Недейте да светите!
За кратко съм мирна – за дълго ще бъда добра.

 

Но може би утре ще впрегне и август талѝгата,
развял е на капрата цигански чорлав перчем.
Тогава ще литна – оставям поемата – стига ти,
но знам и без нея не ще ме забравиш съвсем.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??